Познат поет в кафето вчера ми се хвали:
"За тебе съм написал не един куплет!"
Седим, а той ръчицата ми нежно гали...
Направо кòцкар, не свенлив поет!...
"...Не знаеш колко нощи тебе съм бленувал!...
В ефирна дрешка, много секси тоалет..."
Тук спрях го... Кой, кажи ми, не е чувал
за нощните фантазми на един поет?
"...прегърнати със теб във Райската градина...
И нижеха се тъй - куплет подир куплет..."
Прекъснах го - отде да знам какво ще има
във пламналия мозък на един поет? ...