За някои живи….просто изчезнах...
За тъгата... изгубих слова.
От ядове, сърдечността ми залезна.
А за очакващите ме, възкръсвам с душа.
За верните…пак оставам им вярна.
Не тръгвам сама, преди да се уверя.
Не говоря, не търся, не крия...
и не спирам да благодаря.
Сега съм едно… с небето, с тревите.
С любов се топя във водни басейни.
Простотата е, всеки сам да открие
в преживяното, чудесата вълшебни. ...