За жалост общата паница
на всички няма да даде...
А колко дълга върволица
от нея иска да яде!
Не малко тя е облажила.
А други все ги гони глад...
Един на друг те не са мили -
напротив, ще се изядат.
Нестигналите до чорбата
се силят другите да спрат!
За пусти "кокал" е борбата,
а също и да си мъстят!
Сами или пък във комуни
започват те да си вредят.
И като яростни тайфуни
те барикадите строят.
Създаденото разрушават,
докато себе си вредят.
Като предишните и те стават,
докато да се оядат!
И... почва всичко от начало!
Един безкраен кръговрат...
Обществото ни е спряло...
Но вековете си вървят!
20.12.2012 г. София
© Христо Славов Всички права запазени