Тук си, но прекалено си далече,
до мен стоиш, а океани ни делят.
Искам да ги пресуша, за да стигна аз до тебе.
Виж ме, преди вълните да ни потопят!
В призрачната стая ти си образ жив
Искам да узная ти какъв си и какъв си бил
Сърцето ми е въглен, ето, запали!
Запали го и във моя огън се хвърли!
До теб всеки цвят изглежда сив,
не вярвах, че живея редом паднал ангел.
Океанът сякаш вече не е толкова красив.
Очите ми изтръгна, а в замяна що ми даде? ...