Убих паяка...
Снощи...
Беше доста
добър екземпляр...
А как умееше
да се представя...
(знаеше, че го харесвам-затова...)
В очите ме гледаше...
Усмивката ми следеше...
и той се усмихваше...
Ако съм тъжна -
притихваше в ъгъла...
С блестящи очи
(малко замътени...)
ме посрещаше вечер...
ако съм закъсняла...
А как ми прощаваше...
(на никой, никога - толкова...)
Иначе, великодушен...
(това да не забравям...)
А пък аз -
все хвърча някъде...
При кацането
съм го настъпила...
(не беше, където трябва...)
Снощи...
© Маргарита Василева Всички права запазени