За последен път те видях -

толкова хубава и така мила.

Ех, малко по-млад да бях

и да имах повече сила.

За последен път те попитах

накъде да тръгна след нас,

каква ли болка не изпитах –

от раздялата говоря без глас.

За последен път се сбогувам,

в света на мислите се връщам,

оставям се да боледувам –

в самотата себе си прегръщам.

За последен път ще тръгна сам

по пътя към вечния студен мрак,

да се върна тук завинаги оттам,

да се върна тук – вече няма как.