За последно
Последна чаша самота
допивам с устни зажаднели,
последни капчици тъга
днес мокрят празната постеля.
Последно днес ще съм сама,
а мястото отляво ще е празно,
и за последно днес ще си мълча
и ще преглъщам чувства неизказани.
Последно днес очите ще тъжат
и облаците в тях ще се оглеждат,
последно днес сърцето ще мълчи,
забравило любови и копнежи.
От утре ще съм вятър във простора,
ще заваля със пролетните дъждове,
сърцето си отново ще отворя,
ще дишам, ще съм жива и ще съм добре.
Така ще е, защото те намерих,
защото утре ще е сбъдната мечта.
Аз повече от студ не ще треперя,
защото в теб намерих любовта.
© Биляна Битолска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Прибери скелетите в гардероба и ще видиш, че е различно
При мен не е гол оптимизъм а сбъдната реалност! Пожелавам ти една такава от все сърце
Благодаря, че намина -
Абе оптимизма е хубаво нещо.От утре ще е различно.И аз така си повтарях много време.Ама после осъзнах че и утре-то е същото гадно като вчера.
-
Мисана, Лебовски, благодаря, че уважихте скромния ми труд
-
Хубаво е!
-
Стихотворението ми импонира, като решаващата заслуга за това е първата му част - великолепно написана. Оптимизмът във втората част е в някакъв смисъл патетичен.
Поздравление!: Мисана
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Последно е началото дори ...дали?
Последно до последен дъх
Последно...запечатано със кръв!
Когато свърша и последната си дума
Последен казвам ти ще е куршума...