MoNs0oN (Шепот)
17 33
27.06.2008 г., 10:22 ч.

За последно... 

  Поезия
1012 0 4
Аз - една от всички,
мечтаейки за много,
получавайки малко.
С усмивката позната
и болката в душата…
Ти - един от всички…
Толкова близък
и толкова далечен…
Толкова реален
и толкова недостижим
в света непредвидим…
Ние - нещо толкова красиво,
но и толкова невъзможно…
Защо е толкова сложно?
Или просто не е.
Защото няма смисъл…
Може би да, може би не…
Ах, как си искам
да разперя в мигом криле,
и да полетя, да летя
безгрижно, щастлива,
отвъд синьото небе,
където теб няма да те има…
пролет, лято, есен, зима.

© Шепот Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??