Завърнах се, да се сбогувам, да кажа: "Моля те, забрави". А как боли, искам да лудувам, но нямам право... на мечти. Прегръщаш, аз се преструвам, изричам: "Не искам, престани", а искам, искам да танцувам и да извикам: "Времето върни". Тръгвам си сама, ще тъгувам, силна ще съм, знам, че ще боли, ще те помня, ще те сънувам... А ти? Ти, ако можеш, ме пусни.
Много силен стих Аничка!
Прочетох го няколко пъти и си представих как се чувства героинята.
Трудно,но щом това смята за правилно,значи така трябва.
Поздравявам те скъпа!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Благодаря, усмихна ме коментара ти.
Поздрав и усмивка за теб.