gastanieda (Деница Красимирова)
49 39
23.11.2010 г., 21:59 ч.

За постоянството и промените 

  Поезия
646 0 3

Имаше хора, които обичах

по-силно от всичко на тази земя.

Имаше думи, които изричах

непремерено, бързо. Сега се виня.

Имах мечти, които не следвах -

мечти за луната, совалки, звезди.

Имах надежди, които си кътах -

неосъществени надежди - далечни, сами...

Имаше сЪлзи, които изтривах

и такива, които потисках във мен,

и дати, които набързо претупвах,

защото не исках да ги помня и ден...

И сега уж е същото, а всъщност не е.

Мечтите ги имам, но те се менят...

Сега сме големи - по-човечни не сме.

И всичко да имам, часовете летят.

Надеждите още ги пазя стаени,

сълзùте ги крия във мен - да тежи,

думите вече премервам навреме,

но същите хора ги няма - боли!

© Деница Красимирова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??