ЗА ПРИЯТЕЛИ ЖАДУВАМ
Аз за приятели в живота си жадувам.
За хора във съзвучие със мен.
Аз мога с хората да залудувам,
но не търпя влечуги покрай мен!
Със много личности в живота си общувам.
И много са кръжили покрай мен...
И на трапезата масали съм раздувал...
И пели сме любимия рефрен...
Ще кажа, трудно аз приятели намирам.
И много трудно се привързват в мен.
Аз за приятелите си докрай не спирам.
И давам всичко, гдето е във мен!
Погледна ли назад, след толкова години,
и видя ли живота си на длан,
ще кажа - от герои и от героини
аз много често викал съм: "Аман!"
Предаван съм бил неведнъж в живота.
О, често пъти бил съм огорчен!
И с тяхна помощ качван съм на ешефода,
макар да викаха възторжено пред мен!..
Сега разбирам от приятели "ментета"...
От тях съм можел да се отрека...
Единствено две-три са истински момчета,
с които можех да премина през света...
Аз за приятели в живота си жадувах...
За истинските личности край мен...
Срещу неистинските вечно негодувах...
За другите съм с обич зареден!...
© Христо Славов Всички права запазени