За разбитото ми сърце ли ме питаш?
За него мога да кажа твърде много,
че чак да ти доскучае
и все пак твърде малко,
за да разбереш точно коя съм.
За разбитото ми сърце ли…
За далечния, който дойде
хвърли няколко хиляди мили
под пръстите ми и
зачаках.
Те да се стопят, да изчезнат,
да си заминат,
накрая той си замина.
Или за близкия,
който тъкмеше мечти
на грижливо прибрана
купчинка и водеше
чувства под списък.
Точки, двоеточия, без удивителни,
накрая смачках списъка.
За разбитото ми сърце ли питаш
или за мен...
Твърде много е казано.
А всъщност нищо.
© Истинска Всички права запазени