2.06.2011 г., 20:57 ч.

За рицарството 

  Поезия » Любовна
5.0 / 5
1457 0 5
Не съм аз рицарят на бял кон,
дори не съм от знатно потекло
и конят ми не е от расова порода.
Какъв ти кон, та аз дори не яздя…
Но какво от туй, че доспехи нямам,
ни ризница, ни броня, нямам също шлем,
какво от това, че конник съм без кон -
за рицарството тез неща нима са необходими?
Едничка чест ме прави мене рицар,
едничка чест – това, че я обичам!
И нека да съм лудий Дон Кихот -
с въображението мое аз да водя битки, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Лазаров Всички права запазени

Предложения
  • Стои там, на ъгъла бос и с поезия птиците храни. Той твърде е стар за въпроси и твърде обръгнал за р...
  • В седефения залез се потапям - плувец в небеснотъжните води. След сянка-ладия се стапям, непеленгова...
  • Сега си непокорна болка, от спомена при мен дошла, дете обикнало ме толкова, че в миг разсея сивата ...

Още произведения »