19.09.2008 г., 17:55 ч.  

За себе си 

  Поезия
551 0 5

 

                  За себе си...

 

За словото ми казваха: Красиво е!

А за душата ми, била е пленница...

Навънка  времето... мъгливо е...

а хората... безверници!

 

Понякога от словото обсебена,

започвам да говоря в... строфи.

И казваха ми: Ти не си на себе си!

Животът ти е пълна катастрофа!

 

Как дълго аз на техния език говорех,

от казаното не разбраха думичка...

А после тази страница... затворих

и неразбраното изтрих... със гумичка!

 

В живота си приятел не предадох!

Дръвчета три за другите аз посадих.

На две деца живот и вяра дадох...

и моля се да не оставя недописан стих!

© Росица Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??