Дойде моментът, ти намЕри следи,
скрити в моите думи последни.
Замислен, полека потъна в нощта,
поел по незнайните друми.
А светлото беше на крачка от теб,
не посмя да отсееш момента -
да превземеш с нежност мойто сърце,
а бях стаила любов скъпоценна.
Казваш - не търсиш богатство, пари...
Да, но усет за обич ти нямаш.
Играеш си с чувствата. Но някой ден
за себе си жално ще плачеш!
© Петя Кръстева Всички права запазени