Аз съм от оная порода,
породата
на студените хора.
Дето все по работа
тичат.
Студено обичат.
Чувства да показват
не умеят.
И някак студено
живеят.
Но вътре в душата си
носят звездица,
и тайно мечтаят
света да огреят.
Да пият от тревата
сутрин росица.
Да носят на крилата си
Надежда ,
и песни за нея да пеят.
И ,ако видите някой,
от рода на студените
хора,
не бързайте!
Почакайте.
С тях поседнете
и в очите ги погледнете.
Тогава ще видите всъщност,
колко топли са студените хора.
© Живко Делчев Всички права запазени