28.08.2013 г., 21:18 ч.

За тайните 

  Поезия
923 0 3
Заключих в сърцето си мъничка тайна -
така, да я пазя от лоши очи.
Тя беше тъй крехка, прозрачно-нехайна,
беззъба, безвредна, безгласна почти.
Минаваха дните, а тайната спеше
с невинния сън на невръстно дете.
И само от време на време шептеше,
че моя ще бъде години наред.
Повярвах ù. Даже почти я забравих.
Но малката тайна порасна и виж
как моят подслон изведнъж отесня ù -
затърси ключалки, затърси врати. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рая Всички права запазени

Предложения
: ??:??