За татко
Пред тебе, татко, коленича,
с дълбок поклон ти благодаря.
Ти ме научи да обичам
и да се боря за справедливостта!
За тебе, татко, аз ще пиша,
за теб най-скъпи на света,
за това че ти си в моята молитва,
за това че ти си моята звезда.
Защо си тръгна, татко, ти от нас?
Кажи!
Нима не ни обичаш вече,
нима за нас не те боли,
че толкоз мъка ти ни причини?
Отиде там в черната земя
и никога назад не се обърна!
Не ще ни промълвиш на всички нас сега:
Обичам Ви, деца, обичам ви, от тук до края на света!
© Виолета Денчева Всички права запазени