БезликКомик (Нечарм)
28 110
25.10.2009 г., 6:02 ч.

За тази, която ще срещна 

  Поезия
785 0 10

Ти ме караш да се смея,
аз съм това, което не съм бил до сега.
Ти ме караш да съм друг, благодаря,
никой не ме е карал да се чувствам така.

Аз съм тук, но съм объркан,
къде съм, тук аз не съм бил.
Дали подреждам живот разбъркан,
или с уискито съм прекалил?!

Ти как го направи,
защо се усмихваш  така!?
Защо ми пускаш онази песен,
защо ме прегръщаш дори сутринта?
Защо не ми пука, че говоря с пълна уста!?

Защо предпочитам да шепна?
Къде си хвърлих усмивката?
А, подарих я на теб!
Отива ти, дори когато

кожата ти е сивкава, бледа

и изглежда по-студена от лед.

 

Отново ми пускаш онази песен,
отново четеш ми оня поет.
А аз съм щастлив,
пф, колко е странно.
Вече не пия уиски,

ценя повече чая с мед.

Благодаря ти.
Много си мила.

И така се получи,
че бяхме щастливи.
И така се разви, че сме ранени.

Прахта по нас толкова тежка е

и двамата нямаме сили,
Не помня защо бях щастлив досега.

И как всичко свърши,
гася лампата, ще спя сам през нощта.

А днес сме си безразлични.
И последно ти казвам,  прости ми!
Лека нощ и всички подобни неща!

© Нечарм Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??