Благодаря ти, че подаваш ми ръка,
когато най-ранена е моята душа.
Знаеш, мили, искам да летя, макар орязани да са
моите крила.
Благодаря ти, приятелю, че си до мен,
рамо до рамо посрещаме утрешния ден.
В живота хората отиват си без думи,
без звук дори, а ти остана,
въпреки мен, въпреки себе си дори.
Благодаря ти, че държиш ръката ми, когато
крещя, когато не съм нежна и добра.
В този стих искам да вплетя най-слънчевия ден ...