За усмивките и за сълзите
и начина, по който се усмихвам,
когато в мен сърце ридае
за твоите нерешителности,
безпотребности
за този "твой", ужасен ти.
За дните и за нощите,
за всеки изгрев и залез
и времето между тях,
в което се крия от теб,
докато съм с теб.
За всеки залез и изгрев
и времето между тях,
в което се криеш от мен,
докато си с нея. (в съня си)
За желанието и отричането
и това, че се размивам
между брегове на
"Искам те" и "Не те искам".
Бих отрязала частта от себе си,
която те заплита с мен
(ако се сещах,
че бих могла да опитам)
За сърцето и за разума
и това, че те обичам,
без дори да проумявам
собствените си причини,
без да мога да си тръгна
и да знам, че няма
да се виждам в твоите очи.
За теб и за мен
и за всички усмивки и сълзи,
през всички тези дни и нощи,
в които те желая и отричам
със сърце, не с разум.
За мен, която не обичаш.
За теб, когото аз обичам.
За моята безкрайна,
безлюбовна неотричаност.
*Не се оглеждай в мен.*
© Станислава Димитрова Всички права запазени