3.03.2010 г., 22:47 ч.

За теб... 

  Поезия » Любовна
998 0 0

Открито споря с себе си,
невинно гледам със очи.


Откривам толкова за мене си,
колкото за тебе - Замълчи!!!


Тук съм. Няма да избягам.
Поне сега не искам да вървя.


Изключен телевизорът -
лика ти гледам,
в водата отражение си ти.


Крещя, а мислите си чувам,
върви, не спирай, пак върви...


И питам се къде да тръгна,
едва ли ще те спра
да влизаш нощем във съня ми,
а сутрин да усещам празнота.

© Оксана Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??