За теб
Ако сбера всички дни,
всички двайсет и четири часа раздяла,
всички минути безкрайност,
когато си в другия край на света ми
и когато те нямам,
толкова много те нямам,
че от нишките вечност без теб,
свили в грубо кълбо самотата,
си направя две ризи,
не бих ти дала едната.
Но ако сбера
всички късчета обич,
във нас неизгубени,
всички двайсет и четири часа безкрайност,
в които те имам
и толкова много те имам,
че от нишките вечност със теб
си направя две ризи
с копривена нежност изплетени,
не бих ти дала само едната.
Дарила бих те и с двете.
© Христина Мачикян Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много ми хареса!
-
Любов е! Кой не би я приел, тъкмо такава?!
Чудесно е! Благодаря! -
Ехей, Хрис, пак направихте празникът в Откровения - пълен...Обичам тези мъниста от думи, които разпиляваш по белия лист, утолили жадните ми по съвършенството очи. Поздравления, Поете. Ив
-
И когато те нямам,
и когато те имам,
с нишки нежност изпридам
твоето име...
твоето име...
!!! -
Поздрав и от мен, момичета! Бъдете влюбени!
-
Толкова много нежност!Поздрав за чудесното стихче!
-
Сбирай обич и ако има повече...направи и на мен една...риза от нежност.
-
Поздрав, Хрис...
-
Чудно.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
но имам една синтактична идея, което, разбира се, е лична работа:
В първата строфа:
"си направя две ризи,
не бих ти дала едната."
да замениш запетайката с тире.
В антитезата:
"с копривена нежност изплетени,
не бих ти дала само едната.
Дарила бих те и с двете."
пак с тире, а последният стих да е резултатно следствие /тоест двете точици/
"...си направя две ризи -
не бих ти дала едната."
"...с копривена нежност изплетени -
не бих ти дала само едната:
дарила бих те и с двете."