Сърцето си разделям
на хиляди парченца
и раздавам със щедра ръка,
за теб ще има винаги местенце
във моята бохемска душа!
Бохемска, но ранима е до болка,
кърви понякога сама,
но няма да ú разреша да се погуби...
ще бъда силната жена!
По пясъка събирам миди,
разядени от морската вода,
на купчинка ги струпвам
отделени,
от миналото спомени - не ща!
По-хубавите в наниз нижа,
заплиташ ги във моите коси
и нищо, че сме в златната си есен -
красива да съм в есенните дни!
© Валка Всички права запазени