На кого му трябват игрите,

когато животът е прост,

отпускаме бавно душите

и вдишваме чиста любов!

Объркана тичам на плажа,

какво ли се случва не знам?

Потъваш и губиш пак слово,

добре ли си, някъде там?

Когато си с мен аз усещам,

живота прекрасен и див,

намирайки себе си в теб,

летейки във всеобщия мир!

Върни се, докосни ме и гледай,

разцъфвам и раждам се пак,

готова за полет далечен,

обичайки целия свят!

Мълчанието твое говори,

че нещо се случва във теб,

дерзай, аз вярвам, че ти ще намериш,

все някой ден космоса твой! ️