Под свода небесен
за теб пея песен -
за твоя живот - епопея,
за съдбата ти странна аз пея,
за свободата,
която донесе,
за борбата,
която достойно изнесе,
за бесилото,
на което беше поставен,
за самотата,
в която беше оставен,
за любовта
на народа към тебе,
за идеала ти,
който напред ни поведе.
До днес само теб
"Апостола" зовеме!
Ти ще останеш скъп
и за бъдното време!
Венец от думи за тебе вия,
за твоя скромен лик.
Сълзите си в него аз ще скрия,
за теб, Апостоле -
за българския син велик!
"Глас народен - глас Божи!" -
ти на своя народ заложи,
затова той те тачи и милее,
а името ти като слънце грее!
© Анна Попова Всички права запазени