За теб да пиша и очите –
отгоре Господ ми внуши.
И бяха най-красиви дните
на наш'те влюбени души.
Дори сега да ме запитат
какви били са те на цвят? –
не знам... Но нейните зеници
излъчваха безбрежен свят.
Светът край нея беше птиче,
тя пърхаше с криле любов
и озарен от тях обичах,
да слеза в ада бях готов ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация