Не зная демон ли съм или ангел,
когато се оглеждам в твоите очи...
Дали съм музикант, поет или писател,
сърцето ми щом почне лудо да тупти...
Не зная даже слънцето дали ме гали
или ме изгаря със своите лъчи...
В душата ми отекват хиляди камбани,
спомени, които не ù дават да заспи...
И всяка нощ се моля заедно с звездите
да бъдеш жива, да си здрава и да си добре.
Бога моля, и светците,
да бдят над теб като над мъничко дете...
И знам, че времето минава,
и зная слънцето ще спре да свети някой ден,
но вярвам, че дори тогава
в очите ти ще виждам само теб и мен.
© Костадин Пулев Всички права запазени