От ехо ... чупят се дървесните чадъри,
не пазят клонките от бури и от дъжд.
Гласът ти тихо ... много тихо ми говори,
потрепват звуци над покълналата ръж.
От капки обич натежали думи в листи
по края, в белия контур леко кървят.
По гънки фино се ратварят шепот мисли,
кервани дълги покрай нас са и вървят.
Съшивам крехките значими междуредия
и вия в търсене на смисъла до шир.
От виното и хляба същноста щом свия
парченце обич съм в торбата на пастир. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация