Дали не съм аз вятър и мъгла
в света ти необятен като космос,
или съм стръкче есенна трева,
потъпкано от твойта безразличност?
Дали не съм угаснала звезда
след толкова очакване да ме погледнеш?
Аз свещ съм, изгоряла в самота,
жена, узряла в кожа на момиче…
Увяхват всички рози цвят по цвят,
аз още вярвам в твоето обичане.
В сърцето пуква пролет – благодат,
когато нощем сбъднат ти разлистваш ме… ...