Имаш ли нужда от мене кажи, не изпълвай сърцето ми с празни мечти. Че тази надежда във мене напира, душата ми нийде покой не намира и сърцето ми тихо, стаено те чака, да стоплиш частица от него във мрака. Да имам парченце от твоето тяло, да бъдем завинаги с теб едно цяло. Да светят звездите за нас във нощта, да ни огрява с лъчи всяка нова зора. Очите ти топли са по-светли от рая и колко небесата са, аз вече не зная. Знам само, че искам до теб да заспивам, завинаги в теб любовта да откривам. Да дишам чрез тебе, да виждам луната: ти даваш ми сили да обходя земята. Да си отидеш от мене - не бих го понесла, и в ада със тебе бих се отнесла!!!