Една жена си спомням пак, как с мен е постоянно.
Една жена, тъй чиста и добра.
Една жена се върна пак обратно
нежна като утринна роса.
Една жена, майчица грижовна, гали ме с очичките си топли.
Една жена си, която ми показва камъка, за да не се спъна.
Майчице, като ми е трудно, пак чувам горещите ти вопли,
след като знам, че си зад мен, не ще се прегъна.
Майко, ах как знам, майко, че си минала по този стръмен път
и не искаш аз по него пак да мина.
Но, майко, знай, че животът ни е кръстопът
и има грешки, през които трябва да премина. ...