Преди да заспиш...
Не заключвай!
Искам отново да вляза.
Аз съм Дуенде.
Забрави ли?
Дуенде...
Която натискаше
с поглед
копчето на душата ти,
винаги
щом си поискаше.
Дуенде... Бях
в пулса на двете ти ръце,
когато ме разплиташе
нощем...
Треперех,
когато рисувах със устни
сърцето си
по мокрото ти тяло...
Затварях очи
Бях скрита в теб.
Дълбоко.
Явявах се нощем,
да изпия тишината ти...
Да запаля мечтите ти
Ако зъзнеш... И е студено.
Дуенде бях... И съм.
Когато стържа китарено
всеки акорд -
за да се чуе напролет
в белия цвят на уморените
жилави клони.
Дуенде съм.
Превръщам те в плод.
И отново пролетно
в тебе се раждам...
И те откъсвам -
като пътник окъснял
и жаден...
Дуенде съм. И ще бъда
твоята тайствена
сила,
танц
и... Магия.
Преди да заспиш...
Не заключвай!
Аз съм живецът ти.
Запомни!
Дуенде съм.
Дуенде,
Дуенде, дуендеееее...
© Веска Алексиева Всички права запазени
!!!
поздрав, Вес*