4.02.2007 г., 0:43 ч.

За теб приятелко 

  Поезия
4321 0 4
Тежък дъх поемам
за последно на раздяла.
    Пътищата с тебе ние ще делим
и последно сбогом трябва да мълвим.
    За теб е този стих сега
за теб завинаги във твоята душа.
    За да не забравяш никога - преди
да се връщаш в миналите дни.
    За да помниш колко ти се смях
и колко ти на мен се смя.
    За да не пропусна да ти кажа
колко много те обичам и колко много ще ми липсваш.
    Завинаги си част от мен
завинаги секунда в моя ден.

    За теб стича се тази моя сълза
защото и тя знае, че нищо няма да е както беше до сега.
    И не искам нищо аз да крия,
дори сълзите си не мога да спестя.
    Искахме и подарихме си вечността
но сега е късно за съжаления.
    Аз не съжалявам за нищо до сега
както ти, се надявам да не съжаляваш за преди.
    Искренно и силно аз те моля:
нека бъда частица от покоя, който теб привлича.
    Нека мога да попивам всяка част от твойта мъка
и да бъда там за теб, когато аз не съм.


    Исках този стих да бъде от сърце,
исках да не скривам аз лицето си в ръце.
    Исках да не плача но разпаквам се сега,
защото ти промени част от света.
    Не искам да си отивам, но трябва да те оставя сама,
трябва да намериш покоя!

© Вяра Ангарева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??