За теб, Родино!
Когато мисля си за теб, Българийо,
душата ме боли, сърце ми плаче.
Богати бяхме преди време, Майко.
Сега сме само тъжни сиромаси.
Къде отидоха чедата ти, Българийо?
Защо ги пусна да заминат?
Много от тях честта си поругаха,
забравили и род, и Татковина.
Поклон пред Светостта ти, Майко свидна;
пред твоите гори, поля, балкани!
Откакто те напуснах родна, мила,
бленувам пътя към дома да хвана.
© Димена Всички права запазени