Шепа пръст, ухаеща на тебе, родино моя,вземам във ръка. Погледжам пак към миналото време, на детството към цветните стъкла. Ти всичко си - и обич, и омраза. Ти - топло лято с огнени жита, лозата в село с грозде натежала, от кладенеца ледена вода... Ти, зима моя, бяла и гальовна, със снежи преспи, с ледени цветя... Ти, есен моя, мокра и дъждовна, танцуваща по черните нивя... Българийо, ти всичко си събрала - сълзи и кръв, усмивки и хора. И в друг живот пак тебе бих избрала! Родино моя, обич и тъга...