И неволи в живота ни ще има,
и не един път душата ще боли.
Като стряха посред бяла зима
над нас небето ще тежи.
Тогава с ласка ще избърша
посивялото над нас небе.
И в теб дълбоко ще потърся
сгушило се някъде дете.
Топлина от длани ще ти дам.
С устни ще запаля огън.
Ще превърна любовта ни в храм
и там за теб ще се помоля...