Не зная дали те заслужавам
и трябва ли да вярвам.
Не зная и дали ще мога
с борбата да се преборя,
с чувствата и със самотата.
Не зная какво заслужавам,
но все нещо на някого съм дала
и поне малко, но заслужавам да живея.
Заслужавам понякога усмивка,
поглед благ, стопляща прегръдка.
Боса под дъжда да крача,
да се смея и като цветята да ухая.
Вероятно и обич заслужавам,
но трудно се обича.
Може и любовта ти да заслужа,
ако за мига сърцето ти изгаря.
Заслужавам понякога и болка и сълзи,
рани от приятели добри.
Заслужавам и на брега самотна да остана,
защото съм повярвала в някаква измама.
Но заслужавам да живея и мечтая
и да вярвам и отново някой ден песен да запея.
Заслужавам и тъга в очите ми да има,
когато вяра в себе си загубя.
Но ще повярвам в сърцето днес,
на усета на мислите в късен час.
Обикновена съм жена,
слаба съм и често в душата е тъга.
Но животът, казват, е един...
Аз не вярвам в това,
в прераждания далечни отново
за теб ще се преродя...
© Микаела Фараон Всички права запазени