Там, сред пясъка бял на пустинна земя,
се простираше топлата нощ.
С дъх на вятъра вял и арабска луна,
сякаш жегата губеше мощ.
А твоите черни безкрайни очи
ме превръщаха тихо във роб.
Запленен от прегръдката твоя, нали,
сърцето препуска в галоп.
Като феникс сега се топя в пепелта
на омайната тиха луна.
А целувката твоя запалва жарта,
на приказка стара една. ...