За тебе бие ми сърцето,
и твоето за мен, нали...
помислих си и след което,
си рекох, ах... дано, но на дали!
Започна дъжд от очите ми да вали,
като зная, че не ме обичаш мен,
а обратно си представях, но едва ли,
да ме заобичаш, някой ден.
Мечтите са безплатни зная,
затова, дори и да отричаш,
аз в представите ми си мечтая,
мъничко поне, че ме обичаш.
Винаги си с мене на където...
и да отида, ти си в моята мисъл,
за тебе бие ми сърцето,
въпреки че няма смисъл...
Последно искам да ти кажа,
Сълзите си в купичка събирам,
ако искаш, ще ти я покажа,
тя е пълна вече и прелива...
© Виктория Йолова Всички права запазени