С обичта си отварям вратите на ада.
Напред да вървя вече боли.
Мечтата ми забравена някъде страда.
Когато си стигнал, я оставяш, нали...
На моите мисли вечерната жрица
дава приют на незримо разбиране.
А аз съм само за теб вощеница,
дарявам Надежда... Ей така, до умиране...
Сравнявам си стъпката, с тия що могат.
Случва се често нелепо да бъркам.
Виждала ли си щъркелчета как се сриват от слога,
дорде се научат далеко да хвъркат?! ...