(за тези, които го познаваха)
Ти гледаш ме от снимката смирено.
Твоят поглед гасне в моя нежно.
Покрай теб навсякъде - студено,
но, аз не се боя – стоя небрежно.
Аз взирам поглед в буквите надолу,
а ти мълчиш - ти нокога не ще говориш.
Защо ли падна ти там долу?
От тъмното не ще да проговориш.
Аз дори не те познавах…
И никога не ще те видя жив,
a някога туй зло не осъзнавах ...