За твойта гара няма влак...
Когато сълзи има във очите
и мъка на сърцето ти тежи...
Когато знаеш, че безкрай обичаш,
а времето мечтите ти гори...
Погледни напред и продължавай!
Неговата гара отмини...
И "предадена" - не се предавай!
Обичай го, но само със очи...
Обичай само таз надежда,
че утре ще го срещнеш пак.
Но там, където споменът отвежда... ...