17.08.2006 г., 21:18 ч.

за уличницата 

  Поезия
639 0 4
Червени токчета,
булеварди...
Свечерява се
и въздишки милиарди
Животът на проститутката започва,
щом безразличния залез потръпва...
Пгледи злобни,
тонове грим,
спомени до един все подобни
и пълзящ цигарен дим...
Токчетата тракат по изкъртен асфалт,
"дебели" чичковци чакат,
жадни за набези по маскирана плът...
Тя иска да крещи,
но е силна!
Животът й-
боя акрилна,
се размазва щом дойде денят,
а най-важна била е душата,
преди продажните улици да изкрещят!
Стълбища,
изкачва ги бавно,
а "дебелите" чичковци плащат,
за да бъде брутално
и пияни отпиват от омерзената плът...
А червените токчета скърцат жално
и чакат да дойде денят...

© Мирослава Грозданова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??