За употребата на счупеното
Счупеното настрана –
грънците строшени
няма да държат вода,
сто пъти лепени.
Удари кънтят по тях –
белезите помнят,
и сега събират прах
шарените стомни.
В най-дълбокото кьоше
съм ги наредила,
за да ме подсещат, че
никакво лeпило
няма да прeвърне пак
счупеното в цяло
и каквото в тях налях –
то се е разляло.
Казвала съм си дори
много пъти вече:
ако времето реши
да запълни теча,
или някой с мен рече
пак да ги налее
и животът на парче,
ако оцелее –
ще изцеждам моя ден
в сухото им гърло
и на другия до мен
ще му кажа първо:
белегът е за това –
няма да се махне,
но ще укроти ръка,
преди да замахне.
© Галена Воротинцева Всички права запазени
моите почитания, мила Галена...