За вас аз пиша и обличам
речта си волна с красота!
Слова подреждам, в тях се вричам.
Обидите зашивайте с игла.
Бъдете капката роса в тревата,
на славея бъдете в песента.
Бъдете облак бял във небесата
и теменужен валс на песента.
Бъдете чувствени и благородни,
бъдете част от морава дъга.
Във радост да кипи душата ви,
и в дъхавия танц на пролетта!
За вас аз пиша и обличам
речта си волна с красота!
Душата гола, по детски чиста,
във радост ще я потопя!
Думите не бива да изчезват.
Без тях е пустош, празнина!
В безмълвие удавя се душата,
а сърцето - в горчивина!
© Лидия Всички права запазени