Си_Мапипис (Симона Богданска)
21 331
14.01.2020 г., 20:52 ч.

За времето ... 

  Поезия
836 0 6

В мъгла изгубена стоя

и започва да ръми ...

 

В очакване на нещо

чувам надалеч гърми.

Не е над мен, но се усеща -

лошо време предстои.

 

Не ме боли, че да заплача,

не чувствам студ, тъга.

Оголените клони на дърветата

вещаят някак самота.

 

Нямам сили да се боря

с всичко дето ми тежи.

Ще изчакам аз пороя

пожара в мен да изгаси.

 

 

© Симона Богданска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • От сърце ти благодаря за отделеното време и силните думи, които не заслужавам, но пък ме караш да се постарая да заслужа! Прекрасен и вдъхновяващ ден ти пожелавам! 🤗
  • Само който не е стоял под дъжда, за да му се наслади и да изгаси в себе си огъня в себе си, не би разбрал този стих. Браво, Симона, наистина имаш много хубав стил и поетичен усет!
  • Не ти ли се е случвало отвътре да гориш, а да не знаеш точно конкретната причина... Има нещо, но то ли е, една такава празнота дето и сега не мога да я обясня и това всъщност е най- трагичното. Иначе разбирам коментара ти и благодаря за мнението.
  • Приятно е, но е прекалено логически размито! Няма последователност, просто е нахвърляно някакво описание за предстояща буря, която ще изгаси някакъв емоционален пожар. И в крайна сметка нито терзанията са ясни, нито времето какво е!
  • Благодаря за разбирането, по-леко е така! Поздрави и прекрасен ден ви желая!
  • Хубаво! Образна природна картина в унисон с настроението на героя.
Предложения
: ??:??