За всеки миг прости! Една сълза не иска да залезе от очите ми. В последния си стих ще изгоря неоправданите до вчера истини и ще си тръгна бавно, без вина, какво то туй, че ме наричат грешница, с единственото право на жена да те обичам тайно, отдалече, да те измислям пак, да ме боли и от мълчанието и от словото. Потъвам в хладен мрак, навън вали, а аз не мога да ти кажа "сбогом!"
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Невероятен стих, Дани!!!