НОСТАЛГИЧНО
Далече е земята ти, Родино
и Царевия Търнов град, където
срещнах първата любов, където
първи път изплакаха децата ми,
където майчин гроб чернее непрелят.
Там под бащината тъжна стряха
все още чака старият баща
да погали своите пораснали деца,
но в двора полудели бурени растат
и птиците не свиват своите гнезда.
Там детството ми бързоного
ме вика дяволито със ръка
на гоненица да си поиграем,
подскача весело от крак на крак -
за грижите ми възрастни нехае.
Далече е небето ти - най-синьото,
далече е морето, пясъците златни,
Балкана, Добруджа и Тракия,
но пролетта там пак мирише на зелено
и младостта целува се край Янтра.
Далече си - на километри разстояние,
но с теб ме свързва пъпна връв,
която да прережа днес не мога -
от раната ще бликне черна кръв,
на колене ще падна в изнемога.
Сега в земята чужда те сънувам,
в сърцето си те нося като рана,
сълзите си по облаци изпращам
да напоят земята ти - житО да ражда,
да има хляб, да няма гладни хора.
По птиците молитвите изпращам
към всичките посоки на света
за теб, Родино, за децата си,
за стария баща, за вас, приятели
като прашинки пръснати навсякъде.
И нека Бог ме чуе!
И нека да пребъде тя,
единствената, майката-Родина,
за тях, за внуците след нас,
когато вече няма да ни има.
03.02.2007г.
© Даша Всички права запазени
поклон.