И тази нощ ще бъда Вятър,

вилнеещ тъй самотен из града,

ще бъда без лице, тяло и без сянка,

за да не мога лесно да се приземя.

А Вятърът захвърля всички чувства,

които го потискат и шептят,

обаче с думи, завързани със котва,

те приказка измислена четат.

А Вятърът не вярва на онези,

които свалят от небето му звезди

и в дар му дават всичките комети,

реалност иска той – не ще ги оцени.

Виелица е, но зима е, нормално.

Вятърът замръзна под дъжда

и бе подминат тъй профанно,

и бе убит от всеки със слова.

Но мина някой и стопли го за малко

и светнаха по-ярко нощните звезди,

реших да бъда Вятър, но за кратко,

изгубих се в най прекрасните очи.

(26.12.2011)